2016 година отбелязва важна годишнина в националния ни културен календар – навършват се 140 години от рождението на балетмайстора, педагог и постановчик – ПЕШО РАДОЕВ (1876–1956). Този факт не маркира поредна дата в календара, а напомня за присъствието на една ярка личност в българския културен живот. Благодарение на своето неизмеримо апостолско дело, като основоположник на сценичното танцово изкуство и танцово обучение, той поставя основите на едно от най-елитарните изкуства у нас.
Пешо Иванов Радоев е роден в Карлово. Завършва Държавното рисувателно училище в София (днес Националната художествена гимназия). Отдава се на гимнастическия спорт като учител, но неговата страст остава танца, привлича го танцовия фолклор, организира продукции по народни танци със своите ученици. Поради големия интерес към опознаване на балетното изкуство с лични средства гостува в големи европейски столици за специализация по балет. Посещава балетни школи и спектакли в Прага, Краков, Петербург, Виена, Будапеща, балетната трупа на Grand Opera в Париж, за да добие необходимите знания по танцово изкуство. В България ръководи курсове за салонни и характерни танци, а през 1919 г. открива първата балетна школа с разрешение на Министерството на просветата, където изтъкнатите балетни артисти по това време, правят първите стъпки. Школата стабилизира понятието „балет“ пред българската публика, а мнозина я наричат „първото балетно училище“, която подготвя изпълнители за новосформираната трупа на Народната опера. Програмата на Пешо Радоев поставя началото на учебната подготовка на българските балетни изпълнители. Той е първият щатен балетмайстор в Софийската опера, първите балерини са негови възпитаници, сред които Надя Раковска, Фео Мустакова, Лили Берон и др. Поставя танци към драматични спектакли, оперетни и оперни представления („Фауст“, „Продадена невеста“, „Аида“, „Травиата“, „Риголето“, „Гергана“ и др.). Радоев е автор на една от първите български сюити от народни танци към второ действие („Градската градина в София“) от тричастния сценичен пролог „Славата на изкуството“ по Иван Вазов, с който тържествено се открива новата сграда на Народния театър (3 януари 1907 г.). Като председател на Съюза на преподавателите по танци, за кратко време той издава специализираното списание „Танц“, което според проф.д.изк. Анелия Янева, поставя традицията на българската критика в областта на танца. Балетоведът Виолета Консулова казва, че неговата широта в творческата реализация издава своеобразни качества на ренесансова личност, чието признание днес се отразява в сбъдването на най-съкровените му мечти.
Името на Пешо Радоев е включено в Енциклопедията на българската музикална култура (БАН, 1967) и в Карловския енциклопедичен речник (2005). В началото на ХХ век дейността му като танцов педагог и постановчик отваря нова страница в българската култура – началото на балетноизпълнителското изкуство.
По повод 140-годишнината от рождението на Пешо Радоев е внесено предложение до кмета на Община Карлово – д-р Емил Кабаиванов и председателя на НЧ „Васил Левски-1861 г.“ – Иван Хаджийски за иницииране и организиране на честване в родния му град Карлово. Инициативата предвижда концертен цикъл „Класика на българското танцово изкуство“ с класически балет и постановки на фолклорна основа, балетни спектакли, образователни концерти; кръгла маса за приноса на П. Радоев в развитието на българския сценичен танц, среща-разговор с балетни артисти; създаване на архивен фонд „Пешо Радоев“ и др. Началото на проявите се поставя на 10 май 2016 г. от 18.30 часа с балетния спектакъл „Палечка“, представен от школа за класически балет „Н.А.Долгушин“ – Санкт Петербург в концертната зала на НЧ „Васил Левски-1861 г.“ – Карлово.
Делото на Пешо Радоев за българската култура може да бъде измерено с дейността на френския хореограф Жан-Жорж Новер, реформатор и теоретик, считан за „бащата на съвременния балет“. На неговата рождена дата – 29 април с решение на ЮНЕСКО от 1982 г. се отбелязва Международния ден на танца.
Мирослав ВАСИЛЕВ
